Home Personal opinion Малко тъжна разходка в НВИМ
28 | 10 | 2020
Малко тъжна разходка в НВИМ Print
Written by Owner   
Sunday, 06 May 2012 22:36
Article Index
Малко тъжна разходка в НВИМ
Страница 2
Страница 3
Страница 4
Страница 5
Страница 6
Страница 7
Страница 8
All Pages
There are no translations available.

 

По повод Гергьовден днес в НВИМ беше Ден на отворените врати. Хубав ден и хубав повод да разгледаме музея и неговата сбирка. На излизане обаче остава горчивина.

 

 

 

В началото на деветдесетте, когато Националният военно-исторически музей беше още на бул.”Скобелев”, така се случваше, че често минавах покрай него. През порутената ограда се виждаха потъналите в бурени, кал и боклуци експонати – образци на оръжия и военна техника, били на въоръжение в Българската армия. Изкорубени, ръждясали, разпадащи се. Времената бяха трудни за всички и някак си по подразбиране приемахме, че не ни е до разни там архаични танкове и оръдия.

Спомням се времето, когато като деца ни водеха в този музей. Скромната сграда беше поддържана. Доста от експонатите на двора бяха под навеси, автомобилите бяха вдигнати на стойки. Макар и не толкова лъскав, тогава музеят правеше впечатление на едно поддържано място.

После музеят го преместиха. Възстановената и ремонтирана сграда на ул. “Черковна” и обширната открита площ действително са далеч по-подходящи за съхраняването на експонатите, а в резултат на т.нар. реформа на армията и сваляне от въоръжение на редица образци оръжие, колекцията на музея видимо се обогати.

Защо ли?

Няма как човек, който е запазил поне малко национално достойнство в себе си, да не бъде възмутен от това, което се случва, или по-точно това, което не се случва с тези експонати. Като изключим новопостъпилите машини и оръжия, част от които поддържани в бойна готовност до последно, всички онези, докарани от старият музей, продължават да бъдат във все същото окаяно състояние. Никаква грижа! Никаква възстановка! Поне идея да имаше, намек за съхранение, за предотвратяване на по-нататъшният им разпад! Нищо! Едно голямо нищо! Вече години наред, потънали в земята, гниещи железа, били някога гордост на държавата и символ на оцеляването и, сега бавно изчезват. Машините, с които са се сражавали и загивали нашите предци, сега са безпомощни и жалки, изправени пред безхаберието и непукизма на съвремието ни. Тези машини сега са предадени, макар че чрез тях държава ни е оцеляла и малко или много съхранила от богатствата си, заради преразпределението на които маса народ се изпоизтрепа през последните двадесетина години.

Това място би трябвало да поражда гордост и увереност в нас самите, но при вида на тези експонати единственото усещане е за безпътица и обреченост.

И ако хората, които работят в този музей и като такива имащи задължението (за призвание изобщо не ми се говори) да опазват музейните експонати, свидетели на историята ни, да опазват българските бойни знамена и националната памет, могат да си позволят такова нехайство и разсипия, такова безотговорно бездействие, и ако “новите” властимащи и “националноотговорния капитал” могат лицемерно да демонстрират циничното си безочие и гавра с историята и паметта на хората, чиято храброст и смърт им е дала възможността днес да са на власт, и ако всички ние минаваме и подминаваме безучастно все по-безформените купчини метал, свидетели на нашата история, значи наистина като народ сме загубили всякакъв инстинкт за оцеляване.

Защото без миналото си, нямаме никакво бъдеще.

Фиг.1. Част от колекцията. На преден план лек автомобил, вероятно “Хорх” (“Horch”). Зад него лек верижен артилерийски влекач Я-12 и колесен артилерийски влекач “Бреда”. Или поне това, което е останало от тях. В дъното пълноприводен офицерски автомобил, чийто вид не успявам да установя засега.

 

Фиг.2. Част от колекцията. От ляво на дясно трактор “Урсус”, колесни артилерийски влекачи “Фаун” и “Бреда”.

 

Фиг.3. Колесен артилерийски влекач “Бреда” - детайл. В конструкциите на много от машините от онова време има технически решения, които изглеждат странни или необичайни от съвременна гледна точка. Пример за това е и този влекач. Всяко от неговите бандажни колела има самостоятелно задвижване с отделен карданов вал.

 



Last Updated on Monday, 07 May 2012 10:31
 
Advertisement
Banner
Who is on-line?
We have 41 guests online