Начало Разни неща За метрото в София и Виена
22 | 08 | 2019
За метрото в София и Виена Печат
Петък, 22 Април 2016 11:51

 

За големият град и хората в него метрото е необходимост. Осъзнали са го преди сто години. И не като конструкция, инфраструктура или имиджов проект, а като функция, като нещо работещо и облекчаващо забързаното ежедневие, поне що се касае за ежедневния транспорт. Милионният град София имаше нужда от метро. В крайна сметка и след много години го получи. Получи тунелите, релсите, влаковете, но дали получи функцията?

 

 

Малките неща. Простичките неща. Сами за себе си те са незабележими. Човекът, изхвърлил боклука си в коша, а не върху тротоара, вероятно няма да бъде забелязан. Няма да забележите и любителя на кучета, гнусливо извърнал поглед на другата страна, докато домашният му любимец се изсира по средата на тротоара. Няма да забележите старецът от съседния вход, опитващ се поне малко да поподреди и изчисти тревата около блока, напук на всеобщия непукизъм. И още много, много такива. Просто детайли, подробности от пейзажа. А те, именно те, създават средата, в която живеем.

Виенското метро е грозно. Еднакви метростанции с ниски тавани и тесни перони. Сивите стени и черните тунели определено не спомагат за по-приветлив вид, а разположените тук-там оранжеви тръби и табла само подчертават общото депресивно настроение.

 

1. Общ изглед на перон във виенското метро. Повечето станции си приличат. Релефната бяла лента на перона е за хората с нарушено зрение. В изградените софийски станции такива релефни ленти липсват.

 

Но... Виенското метро е далеч по-разумно построено и далеч по-смислено функциониращо от родното. Простички неща и елементарни решения облекчават използването му. Дори чужденец, невладеещ местния език, няма никакви проблеми при ориентация и придвижване с метрото. Да започнем с картата. Виенското метро има 5 (пет) функциониращи линии.

 

2. Карта на метрото във Виена, над вратите във вагоните. Всяка линия е с указана с различен цвят.

 

На картата на метрото всяка е означена с различен цвят. В съответния цвят са и указателните табели в метростанциите. Ориентацията е лесна и от пръв поглед. Да погледнем у нас. Софийското метро понастоящем има 1 (едно) трасе, по което някак се движат влакове по 2 (две) линии. На указателната карта в метростанциите те са означени с 4 (четири) цвята. Човек трябва да познава наистина добре гениалните принципи на родната (дез)организация*, за да може що-годе да се ориентира в метростанциите.

 

3. Карта на метрото в София. Едно трасе, с две линии и четири цвята. Който може, нека да я разгадае.

 

Метрото, разбира се, трябва да е бързо. Това е задачата му. И наистина, медии и политици, създатели и потребители на имидж (каква хубава дума), с охота обясняват как от Люлин до центъра се пътува едва 8 минути. Това добре, но след пускането в експлоатация на удълженията до летището и бизнес-парка удълженото трасе доведе до разреждане на влаковете и до увеличаване на интервалите на движение между тях. Резултатът е особено видим при по-ранните и късни влакове, както и през почивните дни, когато интервал на движение от около 13 - 15 минути не изненадва вече никого. Това време е достатъчно за придвижване пеша на разстояние поне една или две спирки, особено в центъра, без да се налага изобщо ползване на метро, както и за предпочитане на алтернативен транспорт за по-големи разстояния, вкл. лични автомобили. Пътникът, разбира се, не знае предварително колко минути ще чака на метростанцията. Часовниците, отбелязващи това време, са на пероните в метростанциите. Така пътникът маркира билета (вече 1.60 лв.), само за да установи, че се налага да изчака примерно 13 или 14 минути. Каквито и алтернативи за придвижване да е имало, билетът вече е изразходван, парите са платени, пътникът е в капан.

 

4. В почивни и празнични дни 14 минути е „нормален“ интервал за движение на влаковете в софийското метро.

 

Често обаче възниква и друга ситуация - пътникът да влиза в метростанцията в момента, в който влака е вече в нея. Редовно могат да се видят хора, настойчиво опитващи се да си счупят краката, тичайки по стълби и ескалатори в отчаян опит да "хванат" изплъзващия се влак. И за да бъде пълна картината, съществува и проблемът с некоректното функциониране на информационната система. Времето до пристигане на следващ влак често е изписвано невярно. Нерядко могат да се видят ситуации, при които влакът е в метростанцията, а на таблото се указва време на пристигане след няколко минути. Този проблем се утежни след пускането в експлоатация на отклоненията до летището и бизнес-парка. Наскоро бях свидетел на подобна ситуация на станция "Сердика" по линия 1. На таблото бе указано време до влака за бизнес-парка 2 минути. След като на метростанцията пристигна влак за летището, указанието се промени първоначално на 10, а в последствие на 13 минути. При пристигането на метровлака за бизнес-парка, на таблото все още се показваше време до влака 10 минути.

Нека отново направим сравнение с виенското метро. Там влакове също се движат с интервал от 15 минути. Само че в 3 часа през нощта, събота и неделя.

 

5. Разписание на влаковете по линия U1 на виенското метро. Интервал на движение 2 – 5 минути. Събота и неделя работи и през нощта, с интервал на движение около 15 минути.

 

През деня интервалът на движение на влаковете по линия U1 е от две до пет минути. Дори да изпуснете един, следващият идва след не повече от пет минути. Време, напълно приемливо и обезсмислящо други алтернативи. Неслучайно метрото е предпочитаният вид транспорт в този град и е пълно и претъпкано по всяко време (сравни с често полупразните софийски влакове извън час-пик, за разлика от перманентно задръстените кръстовища). Като допълнение часовник, указващ времето на пристигане на следващия влак, е поставен освен на пероните и на входа на метростанцията. Така пътникът може предварително да реши дали да влезе в метростанцията, дали ще бърза, за да “хване” пристигащия влак или ще чака следващият. Няма нужда в последния възможен момент да тича по стълбите, да разблъсква други пътници, да стават скандали. Простичкото решение - още един часовник. Да, факт е, че не на всички станции е така, но такъв допълнителен часовник има поне на най-натоварените в центъра.

 

6. Допълнителен часовник, изнесен в подлеза на метростанция Stephansplatz. Времето до следващият влак е ясно още преди пътникът да е влязъл в метростанцията, респ. преди таксуването на билета.

 

И докато за София интервал на движение от 2 до 5 минути вероятно доста време ще бъде само пожелание, поради необходимостта от повече метровлакове, т.е. значителен финансов ресурс, то поставянето на допълнителен часовник на входа на метростанциите е не скъпо решение, което зависи единствено от желанието метрото да е практично и функционално за ползващите го, а не само имиджов проект.

Ежедневно десетки хиляди хора ползват метрото в София, превръщайки метростнациите в доста многолюдни места. Големият човекопоток в тях логично ги прави доста апетитни за рекламния бизнес. Така в метростанциите се появиха големите телевизори. Нищо лошо. Който иска гледа, който не иска - не. Основен принцип на телевизионната рекама обаче е, че тя не се гледа, а се слуша. И наистина телевизорите са поставени на най-невероятни места, трудни за гледане, но пък трещят непрекъснато, усилени максимално, с което доказват, че основно им предназначение е звуковия терор. Не дай Боже да се налага да проведете разговор с някого в метрото. Искате или не, ще трябва да се надвиквате с телевизора. Големите зали на метростанциите се оказаха с чудесна акустика, в която трясъкът на влаковете и телевизионният шум се съчетават в перфектната какафония – още един съвършен инструмент за издевателство. Очевидно обаче и видеорекламата нещо не върви добре, ако се съди по излъчването на съдържание, състоящо се от безмозъчни клипове на пребиващи се скиори, които биха могли да се сторят забавни само на човек с тежка интелектуална увреда. Достатъчно доказателство за това е фактът, че се налага да се подсказва на аудиторията къде точно е смешния момент в клипа чрез озвучаване с налудничав, принудителен смях. Как да не се развесели човек. А вероятно, връщайки се уморени от работа, ще бъдете надлежно принудени да изгледате / изслушате за 736196746 път биографията на “гениалния“ Джим Кери. Не че това ще ви помогне да живеете по-добре.

Сега пак да се сравним с Виена. Във виенското метро рекламата е навсякъде. Рекламните плакати са поставени на стените точно срещу пероните. Трудно е да не ги забележи човек, те са точно пред очите ни. Достатъчно ефективно. Има и видеоекран, разположен по същия начин, на височината на очите.

 

7. Рекламен видеоекран, разположен буквално пред очите на пътниците. Без звук. Екранът изгасва при пристигане на метровлак на станцията. Като допълнителен детайл множество малки оранжеви табели с името на метростанцията, разположени на нивото на прозорците на метровлака. Така пътникът може да прочете на коя станция е, независимо от мястото му във вагона, тъй като срещу почти всеки прозореца има такъв надпис. Ориентацията е лесна, дори да не знае немски или да е със слухов проблем например.

 

Екранът е без звук и угасва непосредствено преди пристигането на метровлака на перона. На някои станции има видеоекрани и по стените на стълбите и ескалаторите. Без звук.

 

8. Многобройни рекламни видеоекрани около ескалаторите на станция Karlsplatz. Естествено, без звук. Като детайл, таванът на входа си е на чист бетон, без никаква облицовка. Личат следите от дъските от кофража. Една тъмносива боя и толкоз. Метрото като чиста функция, без никакъв излишък.

 

Така че за Бога, кретени, СПРЕТЕ ЗВУКА! Спрете това издевателство!

Най-накрая, качили се във влака, оставате с надежда че аудиотормозът ще спре. О, не, няма такова нещо. Някоя гениална глава е родила идеята, че в метровлака всяка станция трябва де се съобщава и на английски. Ще рече човек, че само англоговорящи ползват софйиското метро, а не българи, живеещи в общество с официална неграмотност 4 % и официална функционална неграмотност от ок. 40%. И понеже, както добре знаем, бъдещето принадлежи на лошият английски език, ужасяващото произношение и акцент на дикторката са такива, че надали англичанин би проумял какво се говори. Така тези аудиосъобщения във влаковете се оказват по скоро израз на комплексарщина и парвенющина, на нашенска подлизурщина, отколкото полезна функция за пътуващите.

Нека отново направим сравнение с метрото във Виена. По цялата линия U1 има само две съобщения на английски с по едно изречение. Едното е на Schwedenplatz, където се указва връзка с автобуса за летището, а другото е на Kaisermühlen, където е Виенския международен център – Vienna international centre VIC. Толкоз. Останалото е за виенчани. В метровлаковете аудиоуредбата говори почти непрекъснато. Съобщенията са доста дълги. И не защото са само на немски. Съобщават се станциите, съобщават се връзките с наземния транспорт на съответните метростанции. Съобщава се дори от коя страна на вагона ще бъде перона (слизане отляво или отдясно).

 

9. Указателен светлинен надпис във вагон по линия U3. Малката стрелка вляво посочва страната на слизане от вагона на следващата станция. Така пътникът може предварително да застане на правилното място, без нерви, напрежение и неудобство за останалите.

 

Наглед маловажно, но не съвсем. Нормално метрото се ползва и от хора, които не пътуват всеки ден с него, както и от такива, които са гости на града за няколко дни. Не е необходимо те да знаят наизуст всички станции. В софийското метро често ще видите такива хора, чакащи да слязат от погрешната врата на погрешната страна на вагона. Когато осъзнаят грешката си, резултатът е предвидим. Разблъскване на пътниците в последния момент, караници и нерви. Никому ненужни и лесно предотвратими.

По обективни** причини като общество и държава вървим с години и десетилетия след лидерите. Наглед депресираща мисъл, особено при комплексарския ни и самосъжалителен манталитет. Но това си има и своите предимства. Винаги можем да се поучим от решения, факти и събития, случили се на други. Да си направим изводите, да вземем полезното, да избегнем грешките им. Но това някак си не се случва. Проявяваме гениално творчество и изобретателност за да откраднем туршията от мазето на съседа, но пък, както се оказва, нямаме грам мозък да разпознаем добрата идея, да вземем доброто решение, често наготово, което може да подобри живота ни за години напред. Чудно, наистина.

По нашенски сигурно ще има хора, които ще си кажат „Ей няма угодия на българина. Едно нещо направиха в тая държава и дай сега да го оплюем.“. Или пък друга любима реплика - „То к'во ли ни е наред тука, та с такива глупости да се занимаваме“. Тези „глупости“ обаче са нашето ежедневие. Солта, подправяща живота ни. Дребните камъчета от мозайката на света около нас. Лесно е да замълчим. Но когато всички и за всичко мълчим, настава ужасяваща тишина***. В такава тишина е страшно.

 

- - -

* - т.е. да не вярва на никакво указание, дори и ако е разбираемо.

** - както е добре известно, субективни причини в България не е имало, няма и никога няма да има. Тук винаги виновни са: гърците, турците, руснаците, германците, американците, племето Пакахуара, Ония Там, сушата, кишата, Изненадващите Януарски Снеговалежи, Ел Ниньо и Ел Ниня (заедно и поотделно), вулканите от Огнения пръстен, свръхновата в съзвездието Кентавър и т.н. Списъкът може да бъде значително продължен, но поради ограниченията на сървъра ще се въздържа.

*** - принципът „Мълчанието е злато“ е основен модел на поведение по нашите земи. Резултатът е видим – ние си мълчим, те правят злато.

 
Реклама
Банер
Кой е on-line
В момента има 37 посетителя в сайта