Home Personal opinion Здравната реформа
22 | 08 | 2019
Здравната реформа PDF Print E-mail
Written by Owner   
Friday, 12 February 2010 18:35
Article Index
Здравната реформа
Страница 2 - Page 2
Страница 3 - Page 3
Страница 4 - Page 4
Страница 5 - Page 5
All Pages
There are no translations available.

Десет години след началото на т.нар. здравна реформа в България проблемите в сектора вече са очевадни за всички. Голяма част от тези проблеми бяха прогнозирани и посочени доста точно при самото започване на реформата през 2000-та година, но бяха директно пренебрегнати от политиците или действията по преодоляването им се заключаваха единствено в аварийното „гасене на пожари“.  За всички вече е очевидно, че основна причина и двигател за настоящата промяна в организацията, структурата и функционирането на системата за публични здравни услуги е недостига на пари. Тъй като основни потребители на здравни услуги винаги са хората с хронични и множествени заболявания, от които не може да се очаква някаква значима бъдеща възвръщаемост на средства в икономически и финансов аспект, системата за публични здравни услуги, разглеждана на ниво общество, винаги ще бъде на загуба. Тя винаги ще изисква значим разход на средства от обществото като цяло. Проблемът става още по-сериозен с изразената тенденция към застаряване на населението в България, с емиграцията, извела от страната много млади и работоспособни хора, както и с „подмладяването“ на редица болести, водещи до намалена работоспособност и/или инвалидизиране на все повече хора в по-ранна възраст. И докато често финансовите проблеми се представят само като резултат на големите разходи в системата, то създаването на приход на средства често се пренебрегва или дискретно не се споменава от политиците и здравната администрация, тъй като приходите са в пряка зависимост от общото състояние на икономиката и данъчната култура на обществото, а политическата класа носи основна отговорност за състоянието и на двете. При недостиг на пари закриването на едно лечебно заведение в малка община е местен проблем, касаещ пряко само работещите в лечебното заведение, обикновено около стотина души персонал, и няколко хиляди потенциални пациенти. Доста по-трудно е да се предприемат мерки за увеличаване на приходите. Това обикновено е свързано с отнемане на средства от хората чрез различни данъци, осигуровки,мита, акцизи, такси и т.н., и тяхното последващо преразпределение през бюджета на държавата, и от тук с логичното намаление на популярността на управляващите политици, понякога дори с активна съпротива от хората чрез различни форми на протест. Или с други думи, ако бъдат предприети мерки за събиране на здравните осигуровки (макар че в България това вземане има по скоро финансова характеристика на данък, отколкото на осигуровка) от хората, които не се осигуряват или се осигуряват върху занижени спрямо реалните им доходи суми, това ще породи сериозни политически проблеми за управляващите, поради немалкия брой такива неосигуряващи се лица (според публикации в пресата между 500 000 и 1 500 000). Доста по-лесно е да се оставят без работа сто души, отколкото да се вземат пари от един милион неосигурени. Един милион души е електорат. Един милион души могат да свалят правителство. И управляващите тихо и кротко подминават този проблем. Никой не изисква тези хора да се осигуряват. Вместо това отново се тръгва в посока „лекарят е длъжен“ и „вижте колко пари им даваме“. Първата теза е любима на всички управляващи от десетилетия и с охота се подхвана и от това правителство. Въпреки, че както всеки човек и лекарят е длъжен единствено и само да изпълнява висококачествено и добросъвестно своите задължения, според политическата класа лекарят е длъжен например да поема отговорност за здравето на пациента дори когато самият пациент не поема никаква отговорност за това. Според политическата класа лекарят също така е длъжен да лекува, т.е.да предоставя своите знания и умения безплатно, винаги, навсякъде и на всеки, независимо от това какви разходи на труд, време и пари е направил, за да ги придобие. А за да бъде абсурдът още по-голям, дори ако лекарят добронамерено и съвестно реши да практикува своята професия и да бъде от полза за пациентите си, той бива ограничаван във всеки негов опит за адекватно професионално поведение чрез всевъзможни лимити, ограничения и организационни спънки. По принцип лекарят носи отговорност за коректното диагностициране и лекуване на пациента си.


Last Updated on Sunday, 21 February 2010 23:07
 
Advertisement
Banner
Who is on-line?
We have 49 guests online