Home Personal opinion Здравната реформа - Страница 2 - Page 2
26 | 02 | 2021
Здравната реформа - Страница 2 - Page 2 PDF Print E-mail
Written by Owner   
Friday, 12 February 2010 18:35
Article Index
Здравната реформа
Страница 2 - Page 2
Страница 3 - Page 3
Страница 4 - Page 4
Страница 5 - Page 5
All Pages
В този аспект лекарят трябва да бъде свободен да изисква диагностични тестове и процедури, които биха били най-адекватни при конкретния здравен проблем на пациента, и да назначава лечение, което, според него, би било най-ефективно. Само тогава, при наличие на такава свобода, лекарят може да носи отговорност за действията си, за това какво е назначил като изследвания и какво е приложил като лечение. Да се носи отговорност от лекаря за диагностика, когато има лимит за изследвания, когато има административни пречки при изискване на специализирани изследвания, да се носи отговорност за лечение, когато възможността за лечение е сведена до евтини медикаменти от генерични производители /това са компании, които произвеждат даден медикамент, след като е изтекъл десетгодишния период на монопол на фирмата-създател на медикамента/ и по този начин пациентите се лишават от новите и съвременни медикаменти, е тежка логическа грешка в конструкцията на цялата система, поставяща лекаря в зависимо положение не от неговите знания и умения, а от нормативни безсмислия и административен произвол. Това прави лекарят несвободен в практикуването на своята професия, в която той трябва да се съобразява не със здравословното състояние на пациента, а с административни и финансови ограничения, като в същото време носи абсолютната отговорност за произтичащата от тези ограничения невъзможност за своевременно диагностициране и за адекватно лечение и от там за евентуално настъпили неблагоприятни последствия за здравето на пациента.. Този абсурд намира израз както в доболничната помощ, където лимитите и ограниченията вече са всеизвестни, така и в болничната помощ. В неясно как определената цена на клиничните пътеки липсва каквато и да било структура. Не се знае каква част от тази цена е за труда на лекарите и специалистите по здравни грижи, каква част е за медикаменти, консумативи, амортизация на медицинска техника и т.н. и каква част за т.нар. „хотелски“ разходи – храна, електричество, вода и т.н. Ако даден пациент по време на престоя си в болница получи съвременна високоефективна помощ, то той трябва бъде диагностициран и лекуван със съвременни уреди, апарати и медикаменти, респективно от лекари с висока квалификация, владеещи тези съвременни методи за диагностика и лечение. При тази ситуация обаче сумата по клиничната пътека ще бъде изразходвана за поддържането на скъпоструващата диагностична и терапевтична техника и за изразходваните медикаменти. Така за персоналът ще остане незначителна или никаква част от тази сума, т.е. колкото по-добре си е свършил работата един лекар, толкова по-малко пари ще получава, тъй като тези пари са изразходвани изцяло за лечението на пациента. Въпреки тези „странни“ решения в конструкцията на сектора на публичните здравни услуги политическата класа продължава с пропагандирането на тезата „вижте колко пари им даваме“. Закриването на болници е сериозно сътресение в структурата на сектора, и в опит за ограничаването на очевидните негативи от това решение беше лансирана тезата за спешните кабинети, в които дежурните лекари ще получават значителната сума от сто лева за дванадесетчасово дежурство. Разбира се, за възрастния човек, оставен със сто лева месечна пенсия, тази сума изглежда огромна. Обаче... Можем да отворим който и да е вестник за безплатни обяви и да направим сравнение със сумите за частни уроци например. Тези суми са средно от 10 до 20 лева за учебен час т.е. за ок. 45 минути. Или излиза, че един преподавател по литература например, без да носи никаква отговорност за това дали ще научите нещо или не, при средна цена 15 лв/час би получил 240 лв за дванадесет часа. Дали сега сумата от сто лева изглежда толкова голяма? Или отново се разчита на лекари в пенсионна възраст, които биха си докарали някой и друг лев към неголемите си пенсии? И ако това е само частен случай, детайл в общата картина, то подмяната на болничната помощ със спешни кабинети и „подсилени“ структури на Спешна медицинска помощ има редица сериозни и твърде негативни последствия. На първо място това е сериозния деморализиращ ефект върху хората по отношение на финансовата и здравната им отговорност към собственото им здраве. Ако след десет години „реформа“ има някакъв положителен ефект, то той се състои в това, че цялото ни общество разбра и проумя факта, че здравните услуги струват пари, и то много пари. Ясно е, че в системата на публичните здравни услуги съществува тежко недофинансиране по официалния, регламентиран в законодателството път.

Last Updated on Sunday, 21 February 2010 23:07
 
Advertisement
Banner
Who is on-line?
We have 25 guests online