Home Personal opinion Здравната реформа - Страница 3 - Page 3
26 | 02 | 2021
Здравната реформа - Страница 3 - Page 3 PDF Print E-mail
Written by Owner   
Friday, 12 February 2010 18:35
Article Index
Здравната реформа
Страница 2 - Page 2
Страница 3 - Page 3
Страница 4 - Page 4
Страница 5 - Page 5
All Pages
Събирането на здравните осигуровки се свежда почти изцяло до хората, работещи в публични институции, администрация и някое и друго голямо предприятие под особен данъчен надзор. Всъщност хората, плащащи реални здравни осигуровки, са малцинство. Ако обаче един човек си плаща коректно дължимата осигуровка, то следователно той разчита на публичното здравеопазване. От друга страна неплащащият осигуровки вероятно си е направил сметка как точно ще поеме евентуалните си разходи в случай на заболяване - дали чрез плащане в брой, застраховка или по друг начин. Но идва моментът, в който държавата закрива регионалното болнично заведение. И следствието е, че всички, и плащали, и неплащали, ще пътуват примерно 50 километра до друга болница, в друг град, с всичките възникващи от това допълнителни разходи. Как тогава да бъдат мотивирани хората, че трябва да плащат здравни осигуровки? Как да се оправдае тезата, че така е по-добре за тях? Като причина за здравно осигуряване може да се посочи възможността за достъп до личните лекари и специалисти от доболничната помощ, но тук веднага се намира лесно решение - висенето пред кабинетите за едно направление примерно, се обезсмисля, тъй като може просто да се отиде до новооткрития „спешен“ кабинет. Така вместо пациентите да бъдат стимулирани да търсят лични лекари и специалисти от доболничната помощ при ранни прояви на заболяване, те ще изчакват, за да отидат направо в спешния кабинет, където ще ги прегледат без административни формалности. Като резултат конструкцията на системата за публични здравни услуги се разпада. Пациентите ще отидат там, където има най-малко препятствия пред тях, а не там, където ще получат силно пропагандираната качествена медицинска помощ, защото пред достъпа до такава помощ съвсем официално са поставени множество административни, организационни и/или финансови препятствия. А усилията за профилактика, за ранно откриване на болести и тяхното лечение в ранните им стадии, отиват на вятъра.
Друг проблем е осъществяването на тези промени при липсата на цели структурни компоненти в здравния сектор. Да допуснем, че пациент получава някакво остро страдание. Извикан е екип на Спешна медицинска помощ, и след като пациента е прегледан, се оказва необходимо да постъпи на лечение в болница. Тъй като местната такава е закрита, пациентът е транспортиран до съседната, най-близко разположена болница. Там той е лекуван и идва момент да бъде изписан. Поради това, че оцелялата болница обслужва по-многобройно население и произтичащата от това необходимост от по-голям оборот на легла е възможно да се окаже, че пациента ще бъде изписан преди пълното му клинично оздравяване, с остатъчни симптоми и продължаващо лечение. Така се стига до въпроса – как пациента ще се върне обратно в къщи? Може би ако близките му си вземат отпуск, дори с риск да бъдат уволнени, проблемът се решава, но не съвсем. Ако пациента е опериран, как ще бъде транспортиран – сгънат на задната седалка на някой малолитражен автомобил? Все пак става дума за десетки километри. Ако пък допуснем, че пътуването е било понесено добре, кой ще осъществява домашното лечение, евентуалните превръзки, манипулации и т.н.? В началото на здравната реформа през 2000-та година също се предвиждаше закриване на болници, но това трябваше да стане след изграждането на адекватна извънболнична структура и организация. За целта трябваше да има специализирани фирми за медицински транспорт, със съответните санитарни автомобили и медицински лица, които да обезпечават транспорта на такива болни от болниците за активно лечение до болниците за долекуване или до дома им. Тази дейност трябваше да се финансира от НЗОК, но това така и не се случи. Освен това се предвиждаше медицинските сестри да могат да оказват сестрински услуги, като регистрират специализирани лечебни заведения и също да работят по договор с НЗОК. Това щеше да обезпечи възможността част от болните да се лекуват в къщи, на домашен стационар, наблюдавани от личния си лекар, докато манипулациите трябваше да се извършват от медицински сестри от такива лечебни заведения. Това обаче също никога не стана. Вместо това сега направо се закриват болници, без наличието на каквато и да било алтернатива.

Last Updated on Sunday, 21 February 2010 23:07
 
Advertisement
Banner
Who is on-line?
We have 26 guests online