Home Personal opinion Здравната реформа - Страница 4 - Page 4
26 | 02 | 2021
Здравната реформа - Страница 4 - Page 4 PDF Print E-mail
Written by Owner   
Friday, 12 February 2010 18:35
Article Index
Здравната реформа
Страница 2 - Page 2
Страница 3 - Page 3
Страница 4 - Page 4
Страница 5 - Page 5
All Pages

Теоретично прекратяването на дейността е икономически логичен изход за всяко нерентабилно работещо предприятие. Разбира се здравата логика изисква собственикът да е положил необходимите усилия за оздравяване и „връщане към живот“ на това предприятие. В случаят с болниците обаче нещата не могат да бъдат разглеждани толкова опростено. Първо не бяха на правени никакви усилия за запазване, модернизиране или реорганизиране на дейността на лечебните заведения през последните 10 години от страна на собственикът, т.е. държавата и/или общините. Като изключим част от големите регионални и специализирани национални болници, за малките общински лечебни заведения не бе направено почти нищо. На отделни места мениджърите на болниците и/или общинските ръководства успяваха да компенсират донякъде липсата на адекватна политика и финансиране на национално ниво, но в повечето случаи действията се свеждаха обезпечаване на дейността на съществуващото, често не особено добро ниво. Факт е, че поради недофинансиране на дейностите в болниците и лошата организация на системата като цяло, в болниците възникнаха и се наложиха практики на администриране и управление, които са, меко казано, странни. Като пример могат да се посочат т.нар. „фантомни“ пациенти – лица, чието здравословно състояние не налага непременно хоспитализация и лечение в болница, но въпреки това те се приемат поради не съвсем медицински показания, като например подобряване на икономическите показатели на съответното отделение и/или болница /като например използваемост на легловата база, брой преминали пациенти за даден период и т.н/ или пък финансова или организационна невъзможност на пациента да поеме сам необходимото му амбулаторно лечение. Такова симулиране на дейност е често явление в лечебните заведения на всички нива, като по-малките общински болници съвсем не са изолиран случай. Друга често срещана практика е даден пациент да е хоспитализиран поради съвсем реален здравен проблем, но по документи да се лекува за друго страдание, просто поради факта, че болницата няма сключен договор за съответната клинична пътека или пък цената на съответстващата пътека е твърде ниска и не покрива реално направените разходи от лечебното заведение. Обвинението, често изказвано или активно пропагандирано в медиите, че така лекарите „източвали“ касата, за да получават по-големи заплати, не винаги е истина. Тези практики много често се извършват с активното знание и съгласие, а даже напоследък и с активно искане от страна на пациенти за това да бъдат „пуснати“ по по-скъпа клинична пътека и така да получат по-адекватни диагностика и лечение, с използването на по-скъпоструващи медикаменти например или с провеждане на скъпоструващи диагностични процедури. Често мениджмънтът на болницата активно подкрепя, съдейства или директно изисква подобни практики от медицинския персонал, поставяйки на преден план единствено икономическата целесъобразност на дадена дейност, отделение или клиника и напълно пренебрегвйки всякакви доводи и аргументи, касаещи медицинския аспект на дейността.
Наложеното изискване за наличието на поне двама специалисти, работещи по клиничните пътеки в дадено отделение, е неаргументирано и по никакъв начин не гарантира по-доброто обслужване на пациентите. Не е ясно както точно е определена тази бройка. Ако целта е осигуряване на двадесет и четири часова дейност, то тогава са необходими поне 5-6 души, за да се покрие такъв график, за да има по един лекар във всеки момент през денонощието. При двама специалисти такъв график не може да бъде постигнат. От друга страна ако целта е да има поне през деня такъв специалист, това решение отново се оказва не особено ефективно. В по-малките общини липсва концентриране на пациенти с по-тясно профилиран здравен проблем, така както се случва в специализираните клиники в големите болници, а броят на пациенти с дадено заболяване е относително еднакъв във времето, поради което изискването този брой пациенти, които до сега са обслужвани от един лекар, сега да се обслужват от двама, може да доведе до липса на достатъчно натоварване на двамата специалисти в такава болница, т.е наличният брой пациенти не е достатъчно голям, за да оправдае подобно изкуствено предизвикано увеличение на броя на лекарите в дадена болница. 

Last Updated on Sunday, 21 February 2010 23:07
 
Advertisement
Banner
Who is on-line?
We have 17 guests online